[Български] [English]
 
начало | новини | карта на сайта
 
 
 
Идеи за един неизползван от пазара на труда потенциал

„Дали е удачно кандидатите за работа да вписват ТЕЛК-а в CV-то си?“. Въпросът бе зададен на юнската конференция от проекта Create Your Future, създаващ програма за кариерно консултиране на младежи, преминали онкологични заболявания (15+ годишни), която взема предвид специалните нужди, стресови фактори и предизвикателства на целевата група.

Австрийските партньори по проекта, които са натрупали значителен опит с консултирането на младежи сървайвъри, споделиха, че при тях е приета практика, да се посочат минали заболявания, които биха оказали ефект върху  тяхната работоспособност. Дали това е културна особеност, или просто отразява честното и открито отношение към хора с различни потребности, не е толкова важно. По-смущаващото в случая бе, че за нас българските колеги това изглеждаше немислимо. Един български ЧР мениджър дори вдигна ръка и открито каза, че за съжаление в България тя не би препоръчала това на кандидатите. В кафе-паузата се заговорихме за това, че към момента „бизнесът“(т.е. вземащия решение меднижмънт на компанията) не е напълно готов, а може би и подготвенда приеме кандидати с увреждания. Въпреки афишираните ценности на компаниите, за уважение и толерантност към различията, реалните и опити показват, че има неофициално отхвърляне на кандидати с увреждания поради причини от най-различно естество. А изискваните от държавата „квоти“ за наемане на хора с увреждания се „тушират“ с факта, че в тези квоти, бременните служителки и хората с увреждания се декларират заедно...

Първата ми реакция беше на възмущение от поредното лицемерно афиширане на ценности. Как така обичаме да говорим и да се представяме за приемащи различията и хора с отворени възгледи, а при наемането на хора да правим обратното? И цялата ни „отвореност“ се демонстрира чрез пунктуални акции като дарения по Коледа или други социално-ангажирани корпоративни инициативи. Те облекчават съвестта ни, но всъщност, държат извън организациите хората с увреждания. Едно е да правим благотворителна акция, напомнящ ни за кратко за „проблема“, а съвсем друго е да е работим ежедневно в офиса с колега с увреждания.

Реших обаче, да отида оттатък елементарното морализаторско осъждане и да се опитам да разбера такава една реакция на хората от бизнеса. А отговора намерих, четейки книгата за популярна невронаука „Мозъкът това си ти“ на Дейвид Игълман. Просветна ми каква би могла да бъде евентуалната причина за тази реакция в частта „Радостите и мъките на емпатията“. В нея авторът говори за невронните зони в мозъка, които се активират, при изпитването на болка, наречени „матрица на болката“. Оказва се, че тази матрица на болката се активира не само когато са ни уболи по пръста, например. Голяма част от невроните в нея се активират и когато видим как бодат някого по пръста или когато го виждаме да страда. Това става благодарение на т.нар. „огледално отразяване“. Ценна еволюционна функция, която сме развили, за да можем да предвидим намеренията на другите.И както казва Игълман : да изпитваме емпатия към други хора, означава буквално да чувствате тяхната болка.

Ако се върнем на темата за интегриране на хората с увреждания в бизнеса, би могла да бъде разбрана първоначалната съпротива на някои хора от организацията. Възможно е те просто да се страхуват да изпитват тази „социална болка“, представяйки си, че виждат ежедневно някакво физическо(или ментално) затруднение на колега.

Разбира се, това е моя лична хипотеза. Поемам риска да бъркам, но целта ми е не научната обосновка, а просто разбиране и търсене на решеня. Не е идеята да осъждаме „лошия“ бизнес, а по-скоро да окуражим конструктивното и прогресивно любопитство, което , вярвам, всеки от нас има закодиран в съществото си. Защото кои, ако не ЧР-ите, могат да посмяват и да намират креативни начини за развитие на организациите и хората в нея?

В точно тези времена недостиг на квалифицирани и мотивирани хора, да се игнорират хиляди потенциално подходящи кандидатури на хора с увреждания е чисто прахосничество. Опита ми досега (в работата ми със сървайвъри след онкологично заболяване и не само) показва, че давайки шанс на човек с увреждане да работи за една организация, то правим голям жест и за човека, и за организацията. С такова едно решение бизнеса се сдобива с човек, който е изключително ангажиран и мотивиран да работи, да се учи и развива.

Първата идея, която ми хрумва е, в процеса на подбор, да се даде шанс на канидат с увреждания най-напред да покаже реалните си знания и мотивация за работа. С помощта, например, на он-лайн тестове, решаване на работни казуси, изпратени по имейл, телефонно интервю и други дистанционни методи. И чак след като се видят резултатите на кандидата, да се комуникира в подходящия момент и по-подходящия начин на менджъра, който си търси хора, за увреждането на кандидата иза необходимостта от по-специфични условия при интегрирането му в работния процес. Т.е. да помислим как да „продадем“ първо компетенциите на кандидата и после всичко останало.

Представете си един програмист или инженер, който след катастрофа или поради някаква дегенеративна болест не може вече да движи крайници, но пък е запазил мобилността на лицевите си мускули или дори само на клепачите. Настанен в инвалиден стол и с помощта на едно елементарно периферно устройство този човек може отново да програмира и да общува със света. Като Стивън Хокинг, например. И тук веднага изпреварвам възражението ви, че такива периферни устройства сигурно са сложни и скъпи. Уверявам ви, тези технологии не само са много лесни са за усвояване от хора със силни двигателни увреждания на всякакви възрасти, ползват кирилица, а и като цена могат да са съпоставими с един таблет, например.

Знам го, защото не само Дейвид Игълман посвещава цял раздел от книгата си, но и познавам отблизо каузата на фондация „Асист – Помагащи технолгии“. Целта на тази неправителствена организация, носител на втора награда за социални иновации за 2016 от Министерството на Труда и Социалните Политики, е да информира бизнеса, образованието и законотворците за невероятната достъпност, която имаме вече на разположение, благодарение на помагащите технологии.

В България, за разлика от развитите страни, тепърва се очакват важни законодателни стъпки в тази посока. Надеждата е, че те ще дадат наистина реални шансове на хората с увреждания за пазара на труда. Във връзка с това е важно да се имат предвид и високо технологичните помагащи технологии, които фондация "АСИСТ - Помагащи технологии" популяризира и разпространява близо 3 години у нас. Една от тези технологии е тази за контрол с поглед. Тя дава възможност на деца и възрастни с физически увреждания да използват компютър с движения на очите.

Според председателя на Управителния съвет на фондацията и виден учен в областта на когнитивните науки, доц. Морис Гринберг, използването на компютър дава големи възможности за обучение, включително и професионално. За хора с придобити увреждания, които вече имат образование и компютърни умения, тези технологии позволяват да продължат да използват компютър и в някои случаи да продължат пълноценно своята професионална дейност. Според доц. Гринбърг е особено важно включването на хората с тежки физически увреждания в системата на подкрепена заетост да става на базата на набор от компетенции и съответни дейности, които могат да бъдат извършвани на компютър или през интернет .

Тези компетенции и дейности могат да станат основа за изготвяне на длъжностни характеристики, съобразени с възможностите на хората с увреждания, които да са привлекателни за работодателите. Спектърът от възможни компетенции е изключително широк, защото помагащите технологии за контрол с поглед дават пълен достъп до възможностите на информационните технологии. Той може да включва от набиране на текст, преводи, връзка с клиенти до програмиране и е-търговия. 

Не мислите ли, че именно в изготвянето на специфичните длъжностните характеристики за хора с увреждания ЧР общността има компетенцията да се включи активно?

На снимката : Анжела Пенчева, дамата, която благодарение на технологията на контрол с поглед продължава да надгражда образоованието си , написва книга и игра в театралния спектакъл по нея, поставен от Театъра на Нов Български Университет.

Докато търсех материали по статията, попаднах и на сайта на Фондацията Светът на Мария, в който също има много и ценна  информация за работодатели и практики за интегриране в бизнеса на хора с ментални увеждания.

Убедена съм, че вече и в България, съществуват много и най-различни инициативи, и когато един ЧР специалист има нужда от съвет и подкрепа в каузата си за наемане на хора с увреждания, то той може да намери и избере най-подходящите партньори .

Предполагам, че много от колегите ЧР-и са в отпуск сега. Но пък е тъкмо време за разтоварване от рутината и узряване на нови и интересни проекти, нали? Предварително благодаря на всеки коментар и споделена конструктивна идея и практика, която темата е провокирала!

Статия, публикувана в бр.8, 2017г на "Информатор", месечното издание на Българската Асоциация за Управление на Хора

© 2007-2017 Development zone